Създаване на клуба
Началото на футбола в Павликени се поставя през пролетта на 1922 година, когато е учредена „Спортна футболна група” към Туристическото дружество, а през месец ноември на същата година в къщата на поп Константин се провежда Учредително събрание на футболен клуб „Гранит”. Първи негов председател е Чудомир Петров. Капитан на първия футболен отбор е Ангел Караязов. През 1930 г. Спортен клуб „Гранит” се преименува на Спортен клуб „Царица Йоана”.
През 1930 година се учредява и вторият футболен спортен клуб – „Хаджи Славчев”. Той утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.
От 1943 до 1945 г. отборът се казва „Цар Симеон“, от 1945 до 1947 г. отново е Хаджиславчев, от 1947 до 1949 се нарича „Росстрой“, а от 1949 до 1971 година е преименуван на „Червено знаме“. За кратко от 1971 до 1973 г. се казва „Павликени“, след което отново е преименуван на „Червено знаме“ и запазва това име до 1991 година. От 1991 година до днес се казва „Павликени“.
Сериозни успехи през 40-те години на XX век
Най-големите успехи на отбора са в Републиканското и Държавното първенство, както и за Царската купа през 40-те години на 20 век.
Едно от първите участия на тима в Държавното първенство е през 1936 година, когато на 1/8-финал отпада от Кракра (Перник) след загуба с 1:2. На следващата 1937 година обаче Хаджиславчев (Павликени) прескача осминафиналите, като побеждава ЖСК (Стара Загора) с 3:1 и стига до четвъртфинал, където отпада от Ботев (Пловдив) след 0:4.
Материал във вестник „Спорт“ за двубоя Левски (Русе) – Хаджиславчев (Павликени) за Царската купа от 1939 година):

През 1941 година отборът от Павликени играе четвъртфинал за Държавното първенство, а през същата 1941 година стига до полуфинал за Царската купа, където е отстранен от АС`23 (София). За да стигне до полуфиналите тимът елиминира последователно Орловец (Габрово) с 3:1, на четвъртфиналите се справя и с Победа (Варна) с 1:0, за да отстъпи на полуфиналите на АС`23 с 0:6, който впоследствие печели и трофея, побеждавайки на финала Напредък (Русе) с 4:2.
През 1943 година отборът участва в Държавното първенство по футбол под името Княз Симеон Търновски. На 1/16-финалите отборът елиминира Чардафон (Габрово) след две служебни победи с по 3:0. На осминафиналите обаче отстъпва на Черноморец (Бургас) след две загуби с 3:4 и 1:2.
През 1946 година и 1947 година тимът стига до четвъртфиналите за Републиканското първенство. През 1946 година Хаджиславчев (Павликени) отстранява на 1/8-финалите Левски (Самоков) след 1:1 в първия мач, което налага провеждане на втори двубой. Той завършва с успех за отбора от Павликени с 5:1. На четвъртфиналите обаче тимът е елиминиран от Бенковски (Видин) с 1:2.
На следващата 1947 година отборът отново преодолява противника си на 1/8-финалите. Този път това е Славия (Пловдив), който е победен с 3:2. На четвъртфиналите обаче тимът отпада от силния тим на Спартак (София) след загуба с 0:1.
Историческо участие в „А“ група
Червено знаме (Павликени) участва в Северната „Б“ група през 1950 година (9 място), 1951 година (5 място), 1952 година (12 място), 1953 година (2 място в Северозападна „Б“ група).
През 1954 година подобно на предишната година, първенството в „Б“ група се провежда на регионален принцип в 5 групи от по 12 отбора. Победителите се срещат във финален турнир в Пловдив, играейки по един мач всеки срещу всеки. Трите най-добри отбора от този турнир добиват право на участие в „А“ група през следващият сезон на мястото на изпадащите.
През сезона на 1954 година Червено знаме (Павликени) печели своята Северозападна „В“ група с 32 точки след изиграването на 22 мача. В тях отборът записва 14 победи, 4 равенства и 4 загуби, с голова разлика 37:18 (за победа тогава се присъждат по 2 точки, а за равенство – по 1).
След края на редовния сезон в петте „Б“ групи, победителите от всяка от тях играят на турнир в Пловдив. На него Червено знаме (Павликени) завършва на 3-то място след две победи и две загуби срещу останалите четири противника – ДНА (Пловдив) (сега Ботев Пловдив), ВВС (София), Спартак (Русе) и Червено знаме (Радомир).
Ето и резултатите в допълнителния турнир:
Спартак (Русе) – Червено знаме (Павликени) 0:2
ДНА (Пловдив) – Червено знаме (Павликени) 3:0
Червено знаме (Павликени) – Червено знаме (Радомир) 3:0
ВВС (София) – Червено знаме (Павликени) 3:1
Така в крайното класиране директно за „А“ група се класират първите три отбора в този турнир, а това са:
1.ДНА (Пловдив) – 8 точки
2.ВВС (София) – 6 точки
3.Червено знаме (Павликени) – 4 точки
През 1955 година за първи и последен път в историята си Червено знаме (Павликени) участва в елитната „А“ група. Тимът обаче остава на последното 14 място след 5 победи, 4 равенства и 17 загуби, голова разлика 12:45 и 14 точки.
Имената на участниците в „А“ група обаче остават завинаги в златната страница на павликенския футбол: Христо Панчев (Хомич), Петър Леваков, Петър Трайчев, Недялко Недялков (Нако), Ганчо Панов, Стоян Цветанов (Зърното), Мехмед Сюлейманов (Мето), Иван Мошулов (Вацо), Стоян Бошнаков, Никола Ганев, Людмил Пеев, Иван Гешев (Фацето), Захари Мусаков, Сребро Неделчев, Гавраил Енев (Гильо), Владимир Попов, Любен Златков, Тодор Димитров (Гвоздея), Христо Стоянов (Перката). Треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев (Фацето).
През сезона са записани победи срещу Спартак Варна – 1:0, ДНА Пловдив – 3:1, Завод 12 (София) – 1:0, Спартак Пловдив като гост – 2:1, ВВС София като гост – 1:0.
Още няколко поредни участия в „Б“ група
През следващия сезон 1956 година Червено знаме (Павликени) участва в Северната „Б“ група, като тази година „Б“ групите са още повече – цели 7 на брой. Тимът остава на 2 място в Северната „Б“ група с 31 точки, само на 4 точки от СКНА (Русе) (сега Дунав Русе), който събира 35 точки. За жалост единствено победителите от 7-те „Б“ групи участват на допълнителния турнир за определяне на влизащите в елита отбори.
През 1957 година Червено знаме (Павликени) отново е в „Б“ група, но този път „Б“ групите са само две – Северна и Южна „Б“ група. Тимът остава на 13 място в Северната „Б“ група с 26 точки от 11 победи, 4 равенства и 15 загуби, голова разлика 30:42. По този начин тимът от Павликени запазва мястото си във втория ни ешелон.
През 1958 година Червено знаме (Павликени) завършва на 13 място отново в Северната „Б“ група, но тук се изиграват само по един мач между отборите (общо по 15 двубоя) – само през пролетта на 1958 година. Това се налага, тъй като от есента на 1958 година настъпва промяна и сезонът започва да се провежда по системата пролет/есен, т.е. следва старт на напълно нов сезон 1958/1959.
Дори и при новия формат на шампионата през сезон 1958/1959 Червено знаме (Павликени) успява да запази мястото си в Северната „Б“ група, след като завършва на 7 място с 32 точки от 12 победи, 8 равенства и 10 загуби, голова разлика 34:31.
Следващият сезон 1959/1960 се оказва последен за Червено знаме (Павликени) в „Б“ група, която за първи път от доста години е само една и е съставена от 16 отбора. Тимът завършва на предпоследното 15 място с 25 точки от 8 победи, 9 равенства и 13 загуби. Любопитното е, че последните три отбора в класирането – Ботев (Благоевград), Червено знаме (Павликени) и Генерал Заимов (Сливен) финишират с по 25 точки, но изпадат тимовете от Павликени и Благоевград, които имат по-лоша голова разлика в сравнение с отбора от Сливен, който запазва мястото си в „Б“ група и за следващия сезон.
Девет поредни сезона в „Б“ група през 70-те
След няколко години прекарани в аматьорския футбол, Червено знаме (Павликени) отново се завръща в „Б“ група за сезон 1972/1973. Тогава в Северната Б“ група тимът завършва на 13 място от 18 отбора, като събира 31 точки след 12 победи, 7 равенства и 15 загуби, голова разлика 30:48. Тимът от Павликени оставя зад себе си традиционни отбори като Добруджа и Доростол (Силистра).
През следващия сезон 1973/74 е още по-добър за тима – 5 място в Северната „Б“ група – с 33 точки, след 12 победи, 9 равенства и 9 загуби, голова разлика 38:35. Следва 14 място в Северната „Б“ група през сезон 1974/1975 (14 победи, 8 равенства и 16 загуби, голова разлика 43:54), 12 място през сезон 1975/76 (37 точки след 14 победи, 9 равенства и 15 загуби, голова разлика 52:53).
През сезон 1976/77 Червено знаме (Павликени) заема 11 място в Северната „Б“ група (14-8-16, голова разлика 42:52 и 36 точки), 7 място през сезон 1977/1978 (15-19-14, голова разлика 47:42, 39 точки), 13 място сезон 1978/1979 (12-12-14, голова разлика 37:37, 36 точки), 7 място сезон 1979/1980 (18-8-16, голова разлика 44:40, 44 точки), 15 място сезон 1980/1981 (15-8-19, голова разлика 54:61, 38 точки).
Така след 9 поредни сезона в „Б“ група, през сезон 1981/1982 Червено знаме (Павликени) завършва на 19 място в Северната „Б“ група и изпада, тъй като е решено от следващия сезон 1982/1983 да бъде намален съставът на Северната „Б“ група от 22 отбора на 18 отбора, за да бъдат изравнени с тези от Южната „Б“ група.
Отново в „Б“ група в края на 80-те
След 6 сезона във „В“ група Червено знаме (Павликени) се завръща отново в „Б“ група за сезон 1988/1989, когато завършва на 15 място от 20 отбора в единната „Б“ група. Тимът събира 33 точки след 13 победи, 7 равенства и 18 загуби, голова разлика 45:62.
И през сезон 1989/1990 Червено знаме (Павликени) успява да запази статута си в единната „Б“ група, след като финишира на 14 място от 20 отбора след 15 победи, 8 равенства и 15 загуби, голова разлика 44:54. Тимът остава точно над чертата с изпадащите отбори, като от групата този сезон изпадат цели 6 тима – Лудогорец (Разград), Марек Дупница, Вихрен Сандански, Локомотив Стара Загора, Тунджа Ямбол и Шумен.
През шампионат 1990/1991 Червено знаме (Павликени) остава на 15 място отново в единната „Б“ група с 31 точки (12-7-17, голова разлика 36:56), но през следващия сезон 1991/1992 изпада, след като завършва на 18 място от 20 отбора. Така тимът записва три поредни сезона със стабилно участие във втора дивизия и то в момент, в който „Б“ групата е само една и е на изключително високо ниво.
Изпадане до областните групи
След дълги сезони във „В“ група се стига и до отказ от участие в Северозападната „В“ група преди старта на сезон 2010/2011. Така през този шампионат тимът не взема участие в трета дивизия.
През сезон 2012/2013 година отборът печели първото място в Областната група Велико Търново с 51 точки. След това се играят финали в областта. В два мача Павликени побеждава Левски (Стражица) с 5:0 и 3:0, като по този начин си извоюва правото да участва в Северозападната Трета лига от сезон 2013/2014.
В следващите няколко години тимът неизменно е в състава на Северозападна Трета лига.
100 години футбол в Павликени
През 2022 година Павликени отбеляза с тържествени събития 100 години от началото на футбола в града.
На градския стадион „Ганчо Панов“ се събраха ветерани, футболни деятели, запалянковци и гости, за да почетат едновековния юбилей от създаването на първия футболен клуб в града. Проливният дъжд не намали емоциите от празника.
С приветствие към всички присъстващи се обърна кметът на Община Павликени и домакин на събитието инж. Емануил Манолов. „Един век след създаването на първия футболен клуб в нашия град футболът е все така обичана игра, а домакинските ни мачове винаги са събитие за целия град. Павликени живее и се вълнува със съдбата на своя отбор“, каза кметът.
Председателят на Управителния съвет на ОФК „Павликени” Мирослав Тотев благодари на всички, които са оставили следа в историята на футболния клуб. „Поздравявам ги за тяхното себераздаване, за тяхната игра“, не скри вълнението си Тотев. Той посочи, че днес в детската школа към клуба тренират над 70 момчета.
Почетни плакети и награди получиха всички футболисти, треньори, ръководители, съдии, футболни деятели, които написаха 100-годишната история на футбола в Павликени и оставиха с имената си трайна следа в павликенския футбол.
От името на всички наградени благодари футболният ветеран Кирил Йорданов, който е бил част от ОФК „Павликени“ от средата на 80-те години на ХХ в. Той разказа спомени как през 1988 г. отборът става първенец в Северозападна В група и влиза в професионалния футбол „Стотици професионалисти – футболисти и треньори, са свързани с историята на нашия футболен клуб. Благодаря на орган изаторите за този жест на уважение към всички нас, които сме допринесли за развитието на клуба. Признателен съм, че си спомняме и за онези, които не са вече сред нас“, каза той и пожела успехи на днешния отбор.
Златни, сребърни и бронзови почетни значки от Българския футболен съюз връчи председателят на Зоналния съвет на Българския футболен съюз – Велико Търново Бончо Генчев. „Исторически ден! Вярвам, че ще вървите напред. Въпреки тежките моменти, Вашият клуб е в ръцете на хора, които обичат футбола. А аз вярвам в по-добрите дни за българския футбол“, каза той. Златни значки от БФС получиха инж. Емануил Манолов и Али Чолаков. Посмъртно златни значки бяха присъдени на четиримата футболисти, които загинаха в автомобилна катастрофа – Ивелин Атанасов, Георги Вълчев, Генчо Стефанов и Димитър Кушев.
С поздравителни адреси към празнуващите се обърнаха президентът на Българския футболен съюз Борислав Михайлов и председателят на Българския стрелкови съюз и почетен гражданин на Павликени Весела Лечева. „ОФК „Павликени“ е важна част от българското футболно семейство“, написа в адреса си Михайлов
Празничния ден продължи със звездния мач между ветераните на ОФК „Павликени” и ПФК „Лудогорец”. Преди началото му футболни ветерани, деятели, треньори пуснаха 100 балона, за да носят по света вековната история на футбола в града.
През деня се проведоха демонстративен мач между отборите „деца” на ОФК „Павликени” и ФК „Севлиево” 2008-2009 г. и футболна среща между мъжките отбори на ОФК „Павликени“ и ПФК „Лудогорец II“.
Предишни имена
Хаджиславчев (1928)
Цар Симеон/Княз Симеон Търновски (1943 – 1945)
Хаджиславчев (1945 – 1947)
Росстрой (1947 – 1949)
Червено знаме (1949 – 1971)
Павликени (1971 – 1973)
Червено знаме (1973 – 1991)
Павликени (1991 – до днес)
Класиране в последните 10 сезона
| Сезон | Група | Място |
|---|---|---|
| 2012/13 | Областна група Велико Търново | 1 |
| 2013/14 | Северозападна „В“ група | 14 |
| 2014/15 | Северозападна „В“ група | 9 |
| 2015/16 | Северозападна „В“ група | 6 |
| 2016/17 | Северозападна Трета лига | 9 |
| 2017/18 | Северозападна Трета лига | 12 |
| 2018/19 | Северозападна Трета лига | 5 |
| 2019/20 | Северозападна Трета лига | 5 |
| 2020/21 | Северозападна Трета лига | 8 |
| 2021/22 | Северозападна Трета лига | 8 |
Успехи
Две участия в Републиканското първенство (1946, 1947), 5 място/1946 г.
Шест участия в Държавното първенство (1936, 1937, 1941, 1943, 1944, 1945)
Четвъртфиналист в Държавно първенство (1937)
1 участие в „А“ група (1955 година/14 място)
Полуфиналист за Царската купа (1941 г.)
Осминафиналист за Царската купа (1938, 1939)
1 място в Северозападната „Б“ група (1954 г.)
2 място в Северната „Б“ група (1956) и в Северозападната „Б“ група (1953 г.)
5 място в Северната „Б“ група (1974)
Осминафиналист за Купата на Съветската армия (в официалния турнир) (1981 г., 1982 г.)
Известни футболисти
- Христо Вълканов
- Деян Цаков
- Димитър Цеков
- Гошо Динков
- Цветан Барбушев
- Емил Димитров
- Иван Маринов
- Кирил Ракаров
- Венчо Съботинов
- Георги Панов
- Христо Коцев
- Андриян Гайдарски
- Венцислав Петров
- Симеон Костов
- Демир Демирев – Бебо
- Стефан Ченешков
- Ангел Стефанов
- Йордан Найденов
- Валери Костиков
- Стефан Славчев
- Валентин Пироев
- Анатолий Кирилов
- Станимир Палев
- Мариян Щерев
- Петър Каяджийски
- Диян Цветанов
- Росен Костадинов
- Стефан Николов
- Димо Атанасов